Учителя и българите
Туй учение го няма в Библията. В Библията има само формули.
Това, което проповядвам, не е учение за обикновения морал, но за великата Любов. Тя може да подобри здравето, да просвети ума, да разшири сърцето, да даде подтик на Духа. Към каквато и партия да принадлежиш, от който народ и да излизаш, използвай това учение.
Трябва мисленето, философията, животът и упражненията, всичко да напредва заедно, в хармония. Истината и упражненията, които съм ви дал, се дават за първи път на външния свят. Най-новото, което сега е в природата, това превеждам. Преди 2 хиляди години беше друго. Казват: „Едно време Христос е казал това”. Но Христос е казал също: „Сега не можете да разберете някои неща, а после ще ги разберете”. Та, сега има нови неща, а след 2 хиляди години ще има още по-нови.
Някои мои беседи са чисто хирургически - чистят раните на хората, на които говоря. Значи съобразявам се с хората, със слушателите, с живата публика, която е пред мене.
Във всички лекции могат да се намерят методи за възпитание и за самовъзпитание. Безброй методи, начини, форми и образи съм дал за възпитание на децата и на възрастните, на философите, на поетите и т.н.
Дошъл съм да помогна на българския народ в пътя на неговата еволюция.
Аз дойдох в България да кажа на българите Истината, да им покажа правия път.
Ако има човек в България, който говори истината, който изнася нещата, както са в целокупния живот и в разумната природа, това съм аз. От какво се страхувате тогава? Как ще постъпят с мен българите, какво отношение ще вземат към идеите, които проповядвам, за мене е безразлично. Важно е, че хората са малодушни, не се решават да приемат новото учение.
Като изнасям известни истини, мнозина казват за нас, че не сме с всичкия си ум. Кога хората са приели истината на своето време? Не донесе ли Христос една велика истина на своето време на света? И какво направиха с Него? След Него дойдоха апостолите, но и те бяха гонени. Така постъпват с всекиго, който иска да внесе една нова идея било в науката, било в религията, било в обществения живот.
Христос ми каза: „Иди да помогнеш на тоя народ, да разгледаш всичките недоразумения и крамоли и да разнебитиш всичките препятстващи духове“. Аз и Христос сме едно. И с нищо не може да ни подмамите, освен с вашата Любов. Вашите мисли ме измъчват. Те са едно страдание за мен. Моето положение е като на малкото дете, което ходи по тръните. (1912 г.)
С недостатъци не се занимавам. За мен недостатъци в природата не съществуват, а съществува една неорганизирана материя, която трябва да се организира.
Мнозина от вас може да са националисти и да кажат:
„Как може той да говори така за българите?!” Това е ваше лично чувство. Аз не съм против българите... Ако има някой човек, който желае доброто на българите, това съм аз. Ако българите поумнеят, аз нищо няма да спечеля от това. И ако българите страдат, аз нищо няма да изгубя от това. В двата случая аз нито печеля, нито губя. Радостите и скърбите за хората представят забавления за мене. Те са и техни забавления.
Българите се смущават и подиграват, че излизаме сутрин на разходка, че посрещаме зората и Слънцето, но аз искам да ги науча на езика на светлината. Тя е езикът на природата, чрез светлината Слънцето говори. Когато хората научат езика на Слънцето, тогава ще дойде новата култура.
Страшен, тежък изпит иде за човечеството. Всичко ще се стопи, ще се превърне в прах и пепел. Кога ще стане това, не е важно, може да стане след година, след 10, след 100 или след хиляда години. Важно е, че законът ще се приложи. Ще бъдете свидетели на това време и ще проверите истинността на думите ми. Една мисъл да легне в ума ви: да се изправите!
Аз съм дошъл до едно място, дето повече не мога и не искам да нося вашите нечисти мисли и желания. Не искам да нося нечистите мисли и желания на българския народ, не искам да нося нечистотиите на съвременната епоха. Всичко, което виждате днес, ще изчезне, ще се стопи. Такава е волята на Бога. Невидимият свят е решил да ликвидира със старото. Това не трябва да ви обезсърчава, но да се изправите.
Съвременните хора ги е срам да кажат, че слушат моите беседи, а мнозина може да се съмняват. Колкото за това, че сте идвали да ме слушате, това може да го държите в тайна, това може да урони вашия престиж, вие сте прави, но да ви е срам от това, че се занимавате с Бога, това е едно престъпление.
Не зная дали има човек в България, който да е получил толкова хули и обиди колкото мене. Каквото престъпление да стане, все мене търсят виновен: някой умрял, аз съм виновен, някой не искал да плати дълговете си, аз съм виновен, някой полудял, аз съм виновен. Някой напуснал жена си, аз съм виновен. Двама души се били, аз съм виновен. Някои се съдят, пак аз съм виновен. Понеже за всичко съм виновен, реших да оправя света, да изправя живота на всички хора, на всички майки, на всички съдии и управници, да не оставя човек на Земята да прави погрешки и престъпления.
В България - престъпления, убийства, убийства, убийства; баща убил сина си, свещеници се убиват, жени се убиват, всеки ден убийства, убийства. Да сме се помолили на Бога... Че всички ние се молим - в България има 3 хиляди църкви и тези 3 хиляди църкви не са в състояние да спасят българския народ от престъпления. Аз казвам: всеки български дом трябва да бъде църква! Не 3 хиляди свещеници, а майката и бащата трябва да станат свещеници на дома. Тогава само светът ще се поправи. Докато ние имаме само тези официални църкви, нищо няма да направим.
В София кръчмите са повече от църквите. Всяка кръчма е израз на една стара култура. Хората мислят, че са излезли от областта на идолопоклонничеството. Кръчмарите са свещеници, които разполагат с много голяма сила. Когато дойде някой при него, той казва: „Заповядай!“ Веднага ще даде кисела краставичка, зеле, казва: „Да те почерпя ли с нещо?“ Онзи си отвори сърцето и казва: „Дай едно кило!“ Много умни са кръчмарите - всички се опиват, кръчмарят остава трезв. Ще кажете: неговата цел е егоистична, нали така? Вземете един проповедник, или свещеник, който служи, пари взима. Отнемете цялата материална страна, за да опитате религиозните хора. Аз не искам това, но трябва да се опита, за да се види има ли идея.
В сегашното общество, тук, в България, вестниците искат да противодействат, създават една реакция - от една страна, от друга страна духовенството създава разни спънки, с които искат да спрат едно движение или най-малко да го опорочат. Ние знаем всичко, което се върши. Тия хора аз зная защо искат всичко това: те искат да отнемат спечелената енергия. Те искат да се съсипе туй общество и те да опапат всичко и да станат наследници на тая енергия. Но няма да бъде това! Аз съм казал: нито пет пари няма да вземат, но ще платят голяма глоба, нищо няма да им дадем. Ще има плодородие, докато съм в България, като напусна България, пустиня ще стане, като Палестина. „И вие, учениците, като напуснете, тъй ще стане.“ Тъй е писано в един Божествен закон.
Сега в България искат да кажат, че това е една секта и искат да убедят и вас. Защо? Вие ще станете изменници на българския народ: ако вие не сте ученици на тая Школа, вие сте изменници. И всички ги считам изменници, които не са ученици на тази Школа. Не само изменници на българския народ, но изменници на човечеството, понеже спъват великата Божествена енергия, която приготвя новия път на човечеството.
Христос не дойде да създаде духовенство в света. Той дойде да създаде служители на човечеството, да служат по Любов на Бога. Те трябва да бъдат образец на Любовта, на честен живот. Аз съм готов със съвременното духовенство, с нашите братя, владици и свещеници, да разменя мисли. Ще се качим с тях на Мусала, аз ще ги поканя на една братска разходка, от всички ще има - дякони, свещеници, архимандрити. Ще излезем на Мусала, първо ще отидем към Бистрица, ще вървим полека, ще си говорим по братски, после ще минем по долината на Марица, през Рилската пустиня, ще вземем южния край и като се качим горе на Мусала, там, на 3 хиляди метра височина ще обмислим и решим въпроса, какво да бъде православното духовенство. Тоя въпрос само на Мусала ще можем да разрешим, а не тук, долу, в Търново. На Мусала съм готов братски да се разговарям с тях, няма да им се смея. Ще им кажа: братко, само тук, на тоя чист въздух, колкото сме по-близо до Бога, толкова по-добре ще може да разсъждаваме здраво, смислено по тия въпроси, за Бога. Ще кажете: „Той иска да излага свещениците“. Аз ли ги излагам? Те сами са се изложили. Ако те не живеят добър, честен живот, те са се изложили. Ако аз не живея добър, честен живот, сам съм се изложил. Няма нищо скрито - покрито.
Властта и духовенството говорят, че съм самозванец. Самозванец никога не може да покаже пътя на хората към Бога! Аз ще имам две важни страници в моя живот: едната тъмна, черна, пълна с хули и лоши думи, защото съм се осмелил да кажа истината в очите на хората. Втората страница ще бъде светла, защото съм научил хората да любят Бога с всичкия си ум и с цялото си сърце.
Днес Светият синод взема мерки против мене, ще ме гонят. Какви мерки ще вземат? Чудни са те, с мене да се борят! Ще имат работа с Господа, а не с мене. Какво съм аз? Един човек, дошъл на Земята, щял да обърка умовете на всички българи. С какви сили разполагам аз? С пари ли, с власт ли разполагам? От какво имат да се плашат? Щом се страхуват от мене, значи зад мене има нещо страшно. Кое е това страшно? Зад гърба ми стои Великата Божия Любов, зад гърба ми стои Великата Божия Истина, Великата Божия Правда и Добродетел. Всички живи добродетели са зад гърба ми. (24. Х11. 1922 г.)
Отлъчили ме били от църквата! Това не е вярно, аз сам съм се самоотлъчил от всички лъжи и неправди, от всичко нечисто и користно.
Римляните узакониха кръста и заповядаха да го целуваме. Не, ние не целуваме тоя кръст на престъплението. Целуваме кръст, в който има жива душа, жив дух. Така аз тълкувам учението. Питат ме дали вярвам в кръста - аз в живите кръстове вярвам, но в сребърни, златни и други - не вярвам. Прав ли съм? Някой ще каже, че със своето учение господин Дънов разрушава държавата. Не, с лъжи се разрушава държавата. Казвам: изхвърлете мъртвите кръстове и поставете живите!
Някой ме пита: „Защо побеляха косите ти?“ От вашите убийства. По силата на кармичния закон и аз съм замесен в тях. И вашите коси побеляха по същата причина. Всеки момент, когато стават престъпления, аз ги чувствам, вземам участие в страданията на хората. Виждам как се забива ножа в гърдите на някого, чувам как вика, плаче, моли се тоя човек, докато издъхне. Някъде убиват жена или дете. А тия с одеждите минават край страданията и казват: „Да пукнат тия от новото учение, които разрушават държавата!“ Лошото е, че аз няма да пукна. Защо? Защото ще изкарам всичките дяволи от българите, от свещениците, от владиците. Няма да оставя в България нито един дявол!
Може още докато съм на Земята, а може и като замина на оня свят, но ще накарам всички българи да познаят Бога. Всички българи да познаят Бога, това е моята задача: да науча българите да се кланят на живия Бог, който е дал всички блага, да разберат смисъла на живота, да придобият истинската култура. Седем пъти ще ги прекарат през огън, но ще станат истински човеци, носители на новата култура. Българите трябва да издигнат следния лозунг: ние сме носители на Любовта и Мъдростта, ние презираме лъжата и всички престъпления, всички реклами, написани по дрехите ни, събличаме старите дрехи и обличаме нови.
Българите, които приемат Христовото учение, още не са го приложили. И те казват като евреите: „Не е дошло още времето на това учение”. Казвам: времето е дошло. Повече от 40 години са се изминали от това време. (9.11.1919 г.)
От преди години още аз имах силно желание да избавя българите от страданията, които днес дойдоха. И земетресението спря до София. Обаче, ако българите не изменят поведението си спрямо Небето, ако не се решат да служат на Бога, страданията и изпитанията ще дойдат. Трябва да знаете, че на първо място духовенството е отговорно за тия катастрофи в България. След това отговорността лежи върху управляващите, в широк смисъл на думата, и най-после върху всички останали хора: учители, майки, бащи, млади и стари. И ако всички тия фактори в света не изпълнят волята Божия, ние не сме отговорни за нищо.
Сега Бог държи София на везни в ръцете си и я претегля. Той пита всички учени, професори, всички свещеници, всички управляващи, както и всички останали хора: „Ще вярвате ли вече в Мене?” „Господи, ще вярваме!” Достатъчно е Господ малко да наведе везните и всички софиянци отново ще се изплашат. Докато Господ държи София в ръцете си, никакво земетресение няма да стане. Остави ли везните на земята, земетресението ще дойде и съдбата на София е решена. При това положение аз вече не отговарям, но засега още виждам, че Бог държи София в ръцете си и казвам на софиянци: обърнете очите си към Господа, който сега ви говори! Не мислете, че само праведните хора и светиите трябва да се молят на Бога в тия времена, не, всички ще се молите тъй, както и те се молят.
Сега аз зная какво мислят търновци за нас. Те си казват: „Тия хора искат да съсипят България“. Досега България толкова пъти е била съсипана, че аз ли ще я съсипвам! Не, те искат да струпат греховете си върху мене, но аз ще им докажа, че техните грехове са си техни. Вашите грехове са си ваши, аз не ги признавам за мои. И вие трябва да се изповядате! Всеки българин трябва да си каже истината и да заяви: „Аз съм причината, а не друг“. Това е достойнство.
Ние съборите в Търново ги правим заради тях, заради българите, заради България, за да бъде Търново един център не само на Бялото братство в България, но да бъде един планетарен център, защото тук, под земята, се събират разклоненията на всички планински вериги от Хималаите, от Андите и Кордилерите на Америка. Ще загубят без нас.
Българите ще бъдат викани на съд. Отсега българите ще са натясно. Българите са хора материалисти. Защо българите отказаха събора, има си други причини, други същества са причина българите да не приемат събора. Причините са в държавата на Черното братство. Цялото Черно братство се подвежда под съд, понеже има доста углавни дела. Разпнаха Христа, светиите избиха и пр. И ще ги осъдят. Ще вземат властта от тях, тяхното небе и тяхната земя. Ще дойдат Белите братя с ново Небе и нова Земя. Сега светът се съди. Всеки ще отиде на своето място.
Аз съм комисия тук, в света, и ще дам такъв един доклад, какъвто никой не е давал и като го дам, Земята ще се обърне с главата надолу! Няма да си поплювам, ако трябва и главите на всички хора да хвръкнат, ще го дам! И на Земята не трябва да има престъпници, а хора свободни.
Аз говоря за България, за вас, не говоря за себе си, понеже не мисля да живея в България. Аз не мисля да живея даже и на Земята. Един ден ще се върна в своето отечество и от друго място ше ви гледам. И тогава няма да правя добро както сега, да ви проповядвам. Ще видя, че някой плаче, ще го утеша без да ме види. Ще бъда невидим. Ако вярвате в моите думи, добре ще бъде за вас, тъй ще стане, пък ако не вярвате, сухи дървета ще станете - нищо повече! Вие ще опитате всичко това. Туй богатство, което ви давам, това са закони, които трябва да приложите. Бог е говорил през всичките векове: трябва да дадете абсолютна свобода на вашия ум! Обичате ли Бога, главният въпрос в света е разрешен. Вие ще влезете вече в света на безсмъртието.
Мене някой път ми става криво, когато говоря за себе си. Да говоря за себе си в добър или в лош смисъл. Кой от вас не иска да бъде големец? Кой от вас не иска да бъде светия? Кой от вас не иска това, което каже, един ден да стане? Кои от вас не искате да станете милионери? Не го изказвате, но във вас е спотаено. Вие го имате. Аз като говоря за себе си, чета във вас. Вие казвате: „Че остави място, много ни засенчи, и за нас да има малко място”. Аз ще ви кажа една истина: когато говоря за себе си, подразбирам едновременно всичките хора. Аз не отделям себе си от тях.
Там, във Варна, имало един служащ в гимназията, който се е занимавал с пощата, разсилен, питат го: „Колко вземаш?” Той казва: „Моята заплата и тая на директора - 8 хиляди лева”. Неговата заплата е 600 лева, но той, за да не се унижи, казва: „Заплатата на директора и моята е 8 хиляди лева”.
Ако умът на човека е събуден, той има написани вече първите букви от Божествената азбука. Който е добил ума, той мяза на човек, който знае де са скрити всичките богатства. Той знае де може да се получи най-хубавото жито, най-хубавата царевица, най-хубавите ябълки и круши. Не само това, но човекът на ума знае де се намира еликсирът на живота. Аз исках да направя едно добро на българите, да им покажа как да намерят еликсира на живота, но сега вече нищо няма да им дам. По-рано бях доста снизходителен към тях, бях готов да им покажа еликсира на живота, затова им говорих за Слънцето, за посрещането на Слънцето, но те дигнаха от това цял въпрос и затова да правят каквото искат - повече не се интересувам от тях. Аз употребих цели 12 години да изследвам българската глава, но я намерих много дебела. В дебелата глава няма много ум. Това не е за докачение, то е един факт. Аз исках да напиша нещо за българите, от което и те да се ползват, но като намерих колко е дебела българската глава, отказах се, това ще си остане за мене. И затова колкото научни данни съм събрал, аз ще ги взема за себе си, ще ги дам на някои посветени, те да ги използват. Понеже българинът не иска да възприеме, затова още 2 хиляди години ще траска главата си, докато узрее. Светът не е така неразумен, както хората си го представят. Българите си въобразяват нещата. Не, няма въображение в света. Преди всичко аз виждам нещата, както никой не ги вижда. Аз съм голям реалист, аз виждам нещата ясно. И аз зная за всеки даден случай това, което е добро за мене. Ако това, което зная аз, е добро за мене, то е добро и за другите. Всяко нещо, което опитвам и виждам, че е добро за мене, то е добро и за другите хора. Ако ти вървиш по този път, и ти ще имаш същите резултати.
Когато Христос дойде между евреите, какво им остави? Нищо не им остави, задигна си филмите. Така ще направя и аз. Няма да дам нито един косъм от главата си на българите. Каквото давам, един ден ще си го взема. Ще си вдигна тялото - цигулката и лъка си, и ще си замина, а те ще останат само със свиренето си. Няма да оставя тези Божествени филми, за да се подиграват с тях! Бог прилага сега закона си на света. Нещата не зависят от хората. Ако хората разрешаваха въпросите, нищо нямаше да остане от света, но Бог ги разрешава.
Аз мога да ви правя добро, но често се спирам по следните съображения: ще бъде ли умно да моля Господа да ви праща дъжд, когато нивите ви не са изорани и посети? Ако нивите ви са посети, поискайте, аз съм готов да ви се прати всичко. Дъжд, дъжд колкото искате! Днес знания, знания, толкова знания имате! От това, което съм ви казал, вие не сте се спрели да помислите малко, да разберете поне 1/100 част от всички дадени формули. Вие казвате: „Това нещо го разбирам“. Разбирате го, но не го прилагате.
Аз съм правил много опити, даже в своите научни изследвания най-първо мислех да пиша нещо за психологията на българина. Но като узнах какъв е българинът, казвам си: туй, което му кажа, няма да го приложи. Всичките тия данни останаха и сега седят. Казвам: за бъдеще, не е за българина още това.
Имам една теория на музиката, мислех да пиша нещо върху нея, но като изследвах характера на българите, разбрах, че по-добре нищо да не казвам. Въздържам се, няма нищо да кажа. И досега не съм казал нищо. Само няколко думи сега ще кажа, в какво именно се състои тая теория. Сиромах си. Има особени часове и дни в годината, когато, ако изпееш майсторски тона ФА, доста ще спечелиш. Богатството не може да дойде, ако не знаеш този специален ден и час, в който да изпееш ФА. Нищо в света не е случайно. Всички неща стават разумно и последователно.
Има злато, заровено в България. Аз го знам къде е, но не го посочвам. Това злато е за праведните. Един народ може да използва своите блага само ако е праведен. А ако не е праведен, всичко това се крие. Природата е опитала своите деца и познава кой какъв е.
По-богат човек тук, в България, от мене няма. Казват българите: „Тъй ли? Дай тогава да си платим дълговете!“ Не, не давам! Още два пъти да ме карате в обществената безопасност - не, нямам намерение. Нека си седят парите заровени. Аз не съм за парите. Хубаво си седят те скрити. Ако излязат наяве, ще има много хора избити заради тях. Те си имат своите пазители там. Не, други, още по-големи богатства има в света! Няма по- хубаво нещо от това да имаш оня вътрешен мир, да имаш онова велико течение на Божията Любов, да си мирен и тих, да бъдеш във връзка с всички онези, които са били преди тебе и след тебе, да се разговаряш с най-умните хора. А те всички са живи! Няма по-хубаво нещо от това, да живееш в един свят, в който да се разбираш с всички. Някои ще кажат: „Ще бъде ли това?“ Ами то е съществувало това нещо, чудни сте! Някои питат: „Ами кога ще дойде това време?“ Казват на мравите: знаете ли, че култура има?
Едно време, когато гонеха богомилите, беше една епоха на отлив и гонението беше възможно. Сега 100 чифта цървули да скъсат, нищо не могат да направят, понеже ние сме в прилив и това, дето се опитват да направят нещо против нас със законопроект, няма да стане. Следиха ме с автомобил, за да ме хванат, но не можаха - тъкмо посягаха и се явяваха пречки, виждаха, че мястото е неудобно и отлагаха. Ето така се нагласяваха обстоятелствата.
По време на Радославовото правителство ме следяха като излизах да се разхождам из Борисовата градина или като се качвах на Витоша. Детективите ме следваха с автомобили. Те бяха много страхливи, а и мислеха, че съм сам, но не беше така. Стреляха, но все във въздуха. Цялата тази история имаше своята неприятна страна, че вместо да помагам, трябваше да се разправям с тях.
Някои искат да ме изгонят от България, но казано ми е да говоря и аз ще говоря. Цялото човечество да се опълчи против мен с цел да ме изпъди, няма да бъде в сила да ме мръдне нито на милиметър от мястото ми. Нека всички знаят това.
Сега някои казват: „Ние можем да ви изпъдим от България!“ Ако е въпрос за изпъждане, питам: кого ще изпъдите? Тая земя не е българска, тя е на Господа! Земята на англичаните не е английска, тя е на Господа! Под наем, под аренда е дадена тя.
Сега казват: „Като свършим с евреите, ще дойдем до вас, ще ви изгоним. До нас като дойдете, България ще бъде заличена от картата на Европа. Тяхното наказание ще е 2-3 пъти по-лошо от това на евреите. Един ден Господ като заличи много народи, ще заличи и българите. Българите са важни докато вършат волята Божия. Щом не я вършат, ще бъдат зачеркнати от лицето на Земята.
Докато аз съм във физическо тяло на Земята, безопасен съм за съвременното общество, но лиша ли се от тялото си и остана със своите духовни и Божествени мисли, всичко ще се разруши, нищо не ще остане на Земята! Докато един отровен газ е затворен в някое шише, той е безопасен, но като излезе от шишето, всички ще опитат неговата сила. Такава е философията на живота. Не може да се унищожи един праведен човек. Евреите разпнаха Христа, но и до днес носят последствията на тази си постъпка. Японците преследваха посланика на Оомото - Онисабро Дегучи, когото Бог изпрати, но големи нещастия ги сполетяха. Цяла Япония се разтърси от страшни земетресения. Отгоре им казват: „Няма да вдигате шум против Божиите посланици!“ Всеки народ, който се е опитал да се противопостави на Божиите посланици, не е видял добро.
И сега българите мислят, че могат да се повдигат против мен. Това, което аз говоря, са Божии думи, това са Божии закони. Ако те се опитат да нарушат Божиите закони, Господ ще ги заличи от лицето на Земята. Те казват: „Този човек е самозванец“. Не, българите трябва да знаят, че каквото е отношението им към мен, такова ще бъде и отношението на външния свят спрямо тях. Ще кажете: „Как може това?“ Ще ви кажа: всеки, който се обявява против Божиите пратеници, се обявява срещу Бога, срещу Любовта. Любовта е вечен закон, тя няма минало, тя има вечно настояще и вечно бъдеще. И казва Христос: „Всички, които се обявяват против Мене, т.е. против Любовта, са крадци и разбойници“. Българите мислят, че един човек може да създаде известно течение и да омотае хората. Това не може да бъде! Христос дойде, придоби около 500 милиона последователи. Заблуди ли ги Той? Не. Христовото учение е Божествено. Значи Бог призовава хората. Щом е така, Христос, Който привлече толкова хора, е дошъл от Бога. Буда, Мохамед - също са дошли от Бога. Негови пратеници са те.
Ами ако аз съм една нишка, която носи това Божествено учение, и ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите? Вие ще изгубите вашия идеал, както го изгубиха преди 2 хиляди години и евреите, които отхвърлиха учението на Христа. Днес те изправят вече своята погрешка и няма да остане народ на Земята, който да не се преклони пред тая истина и да не я приложи. Сега и вие, българите, колкото по-рано възприемете това учение, толкова по-добре ще бъде за вас.
Аз съм важен за вас дотолкова, доколкото мога да услужа на вашите интереси.
Аз нося добро на българите. Ако не бях се застъпил пред Великия разумен свят, те щяха съвсем да загазят. Сега невидимият свят иска да ги избави. Сегашната епоха е от голяма важност за България. Ако сега България не приеме идеите, които проповядвам, ако изтърве благоприятните условия, които й са дадени, тогава ще я оставят и тя ще има същите условия за повдигане в най-добрия случай след 2 хиляди години най-малко или при най-лошите условия - след 15 хиляди години най-късно.
Аз поех върху себе си 9/10 от страданията, които предстоят на българите. На тях предстоят страдания само една десета. Тези страдания могат да се превърнат и в катастрофа, ако това учение се отхвърли и неговите последователи не го приложат. То отвън ще дойде и пак ще се наложи, само че други ще бъдат благословени.
Сега в България ще стане това, което е станало с един поп при следния случай: той пътувал с каруцата, тя се катурнала и той паднал върху една къртичина. И понеже къртичината е мека, главата му, която се блъснала в къртичината, не се повредила, а наблизо имало камък. Ако главата му била попаднала върху камъка, щеше да загине там.
Аз съм дошъл да помогна на българите. Аз нямам никакви интереси, аз нищо не печеля. Не искам славата на българите. Искам да им помогна като народ. Понеже мен ми е приятно да служа на Бога както трябва. Значи, ако те служат на Бога, ще бъдат един добър народ. А ако не служат, нищо няма да станат. Туй да го знаете.
Ако аз проповядвам едно учение, което е от Бога, ако това дърво, което аз садя, е от Бога, знаете ли колко могат българите да пострадат? Преди 5 години ме глобиха 25 лева, че съм проповядвал без позволение, без да взема разрешение от началството. И моят повереник каза: „Да заведем дело“. Не, казвам, да платим! Два милиарда и половина наложиха на България глоба заради тези 25 лева. Ще кажете - една случайност, съвпадение, но нека направят още един път опит - пак същото ще дойде.
Българите не могат да се убедят още в Силата Божия. Но ще се убедят. Ще се убедят, че има други закони, които направляват нещата. Със спирането на събора тук (Търново, септември 1923 г.) дойде земетресението в Япония. Една връзка има. Всякога, когато не се допусне една Божествена идея, в противоположната страна на физическия свят ще се появи известна реакция. Това показва, че цялото човечество е като един организъм. Може един ден да стане следното: в Америка да откажат свикването на събор и да дойде земетресение в България. Българите, които са в астралния свят, те сега треперят при земетресението в Япония. За да се намерят причините на земетресението в Япония, трябва да се види в Божествения свят.
Когато ме викаха в дирекцията на полицията, казах, че ако се опълчат и почнат да противодействат на Бялото братство, в България ще настанат суши, наводнения, глад, трусове, репарации и най-после всичко ще стане на пух и прах. Изтъкнах им още: „Не съм казал нещо, което да не е станало и знаете ли какво щеше да стане с България, ако не бяхме работили досега? Ние сме работили много и то все положително.” Днес имат малко по- добро отношение към нас, няма такова противодействие.
Един свещеник от Варна дойде да ми каже, че развращавам народа. Отвърнах му: „Каквото и да говориш, мисли, за да не ти дойде нещо до главата. Ето такъв е законът!” По-късно този свещеник пътувал по влака и поради сблъскване голям куфар паднал върху главата му и го наранил. Той пак идва при мен да му кажа нещо за утешение. Казах му, че трябва да се живее по Бога и че ние сме на фронта и сме в постоянно напрежение. Трябва да се отблъскват тези вълни, които постоянно ни заливат, трябва да воюваме със стрелите на тъмнината и бъдем винаги будни и трезви. Това не е война с плът и кръв, но воюваме с тъмните сили на ада и не е лесно да се отбива всичко това.
Ако ми приписват престъпления, то е престъплението на тези, които на мен го приписват. Престъпният човек все престъпления вижда. Ето вече 20 години в България приказват против мене и ме подозират в какво ли не. Не само с мен е така. Мъчно може нечистият да види чисто нещо в човека. Казвам: това сте вие, които виждате вашето зло. Аз във всички хора виждам доброто, виждам своето добро.
Издигне ли се някой писател, музикант или учен, веднага близките му, неговите сънародници, първи ще го съборят. И против мене се повдигна обществото, както и духовенството, но не можаха да ме опозорят. Защо? Аз съм дълбоко море. Който се опита да влезе в мене, ще се удави. Аз съм голяма, пълноводна река, която никой не може да подпуши. Турите ли й бент, ще дойде наводнение, което ще завлече бента и водата ще залее цялата местност.
Мен не ме смущават вестниците, защото за нас има други вестници. Христос казва: „Радвайте се и веселете се, когато заради Господа кажат някаква лъжа за вас“.
Защо да се радваме? Защото има друго едно обществено мнение в света. То е общественото мнение на съзнателната Любов, на всички добри хора, които живеят на Земята. Аз наричам тези хора светии, а източните народи ги наричат адепти, наричат ги още Учители, ангели- хранители. Аз ги наричам „големите бели братя на човечеството”. Аз бих желал да имам тяхното добро мнение.
Не се интересувам от лошото и от доброто, което се говори за мен. Който говори добро или лошо за мен, това си остава за негова сметка. В края на краищата и в двата случая аз придобивам нещо ценно - и от двамата се уча. Аз влизам в положението и на двамата и ги разбирам.
Аз не трябва да се спирам върху това, което мислят хората за мен. Не трябва да обръщам внимание на омразата в света. Зная, че в тоя народ има готови хора, готови сърца, които искат да служат на Бога. Аз зная, че между тоя народ на старозаветни, има новозатетни, има праведни, има и ученици - има от всички категории хора. Ако аз съм дошъл между тоя народ, дошъл съм за учениците, те ме интересуват. За праведните, както и за новозаветните и за старозаветните, има кой да се интересува. Вие трябва да бъдете смели и решителни, да имате вяра, че Бог е на наша страна. Когато дойде до изпълнението на волята Божия, ние ще работим, няма да отстъпим нито на косъм. Никога досега учениците не са отстъпвали от своя път. Те са били подлагани на мъчения, на страдания, подлагани са били на огън, но винаги са отивали с радост. Трябва да знаете, че всичко, което се повдига срещу Бога, срещу Любовта, се дължи на невежеството в света.
Някой път ние мислим, че хората могат да ни опетнят. Ще бъде смешно, когато някоя муха остави своите извержения на върха Монблан и мисли, че ще опетни тази планина. Не, като дойдат водните капки, ще изчистят, ще измият всичко и върху планината няма да остане никакво петно. Възвишеният, чистият човек, който вярва в Бога, е като планината и тези плюнки на мухата ще го изцапат толкова, колкото са в състояние да изцапат и върха Монблан.
Знаете ли какво ме заставя да остана в България? То е Любовта. Аз никога не бих седял в България! Преди години градоначалникът на София ме вика и ми казва: „Научавам се, че обичаш да попипваш, да постискваш ръцете на младите и на младите жени“. Приятно ли е това? Че какво има, ако стисна ръката на едного? Ако ти влезеш в една чиста вода и си нечист, това ще те оскърби ли? Но ако влезеш в един нечист поток, ще се изцапаш. Аз съм чист, никакво престъпление не върша. Аз бих желал да дойде един, когото съм опечалил или опорочил. Аз съм готов 10 пъти да се разпъна за него. Мъж или жена, ако някому съм направил най-малкото зло, ако съм опорочил ума или сърцето, или волята му, аз съм готов да пожертвам всичко. А във вестниците пишат туй било, онуй било, но мен вестниците не ме смущават.
Някои мислят, че аз искам да използвам някого за себе си. В момента, когато аз поискам да използвам една мушичка или когото и да е за себе си, за своето благо, с мене всичко е свършено. Разбирате ли това? Аз ще бъда разрушен, аз ще бъда като един пигмей долу, на земята. Ако бих позволил на най-малката грешна мисъл да влезе в моя ум, тя би ме смъкнала в ада долу. Някои искат да ми приписват някои неща. Не! Никога не съм допуснал една лоша мисъл, никога не съм отстъпвал пред волята Божия! Никога не съм отказвал на Неговите свещени мисли и никога не работя за себе си, никога не съм помислил за себе си и желая всички хора да са щастливи, доволни, искрени, искам да им покажа правия път. С туй, което аз зная, бих ви използвал всички, бих направил всички да ми слугувате, но аз нямаше да бъда това, което съм сега.
Аз не търся щастие от хората, защото аз познавам Бога. Аз го познавам като абсолютна Любов, като абсолютна Мъдрост, като абсолютна Истина, като абсолютна Доброта и зная, че в момента, когато наруша една малка заповед, знаете ли какво ще бъде? Няма по-велико страдание от това да се отчуждиш от Бога. Аз мисля да ви предам Божията Любов, тя е един голям извор, не е моя, и тая Любов трябва да я пусна тъй да върви. Това, което говоря, е Божествено, а то няма да се ограничи и не може да се ограничи. Ако вие ограничите Божественото в себе си, вашият живот е свършен.
За мен е най-големият позор да излъжа с нещо някого. Заради мен не желая никой да страда.
От никого нищо не съм взел, само съм давал. Съживявал съм ги, връщал съм ги от смъртта, материалното им положение съм оправял, дълговете съм им плащал, а в замяна нищо не съм взел, защото така разбирам Любовта - в даването. И чувствам единството по следния начин: ти, като обичаш някого, мен обичаш, като поливаш едно цвете, радвам се, понеже то се радва.
Мнозина ме питат, как да се наричат - дъновисти или християни. Христос не е християнин и аз не съм дъновист.
Някои сега ни кръщават „дъновисти“. Най-голямата пакост, най-големият позор за мене е туй име „дъновисти“. „Дъновисти“, това е псевдоним. Аз не съм „дъновист“. Някому може да е много приятно да се нарича „дъновист“, но за мене думата „дъновист“, или когато споменат думата „Дънов“, то е забиване на един гвоздей в ръката ми. Не е въпросът за това. Ние всички страдаме от „дъновисти“, „павелисти“ и т.н. От тази неразбранщина страда днешният свят. Не ви казвам кой е Дънов, не искам да знаете това. Аз съм като вас. Като разглеждам Христовото учение, аз не се деля от вас. А защо съм един от вас? Защото зная, че Бог е Любов, не мога да правя разлика между Неговите същества. Тъй, като ви гледам вънка от Бога, нищо не сте, но от гледището на Любовта, в този организъм, в туй съзнание, аз имам почитание и Любов към вас, като зная, че вие сте проявление на Бога.
Каквото е отношението на българите към мене, такова ще бъде отношението на света към тях.
Обръщам специално вниманието си към българите да ги предупредя, че ще бъдат бити на общо основание. Готви се вече за тях камшик, не човешки, но Божествен. Този камшик ще се слага на гърбовете на българите дотогава, докато узреят главите им, докато се подчинят на волята Божия и кажат: „Ще турим ума и сърцето си в съгласие с великата Божия воля!
От години говоря на българите, но те не разбират и не слушат. Те не знаят, че щом сляза от това място, болшевиките ще дойдат. Аз говоря за мир и Любов, за Божествените принципи, които ще спасят човечеството. Нека ми дадат село от сто кънти, да приложа принципа на Любовта и да видим какъв ще бъде резултатът. Законите, с които ще управлявам, ще извадя от човешкото тяло. (1917 г.)
Между българите като дойдох, взех от тяхната форма най-хубавия инструмент, а какво ще направиш от българското дърво? От едно българско тяло, каквото можеше да се направи, направих, повече от това не може. Колкото и да го облагородяваш, все си е българин. Най- добрите хора са българите. България произлиза от „благ“, а благите хора са българите. Понеже са много благи, че по някой път от сладчина горчат.
Ако има някой, който желае доброто на българите, това съм аз. Но, ако има някой, който остави българите да страдат, това съм пак аз. Ако българите поумнеят, аз нищо няма да спечеля от това. И ако страдат, аз нищо няма да изгубя от това.
Аз нямам никакво задължение към българския народ. „Защо дойде тогава в България?“ Дойдох да ви попея, да ви посвиря и да кажа, че Бог създаде света не както вие мислите. Вашите закони не са в съгласие с Божиите. Тъй както живеете, това не е българщина, това не е човещина.
Аз съм ваш приятел, искам да ви покажа начин как да живеете. Какво ме интересува друго? Нима мислите, че ще спечеля нещо? Откакто съм в България, няма друг човек, против когото да са се изсипали толкова скверни работи! И още много епитети може да ми кажете, но това ни най-малко не ме смущава, защото аз съм един голям извор, който постоянно се чисти... Имам други сили, съзнателни сили, с които мога да работя и да се защищавам. С мене има други хора, които могат да ми помагат, не само в България, но и в целия свят. В целия свят има мрежа от такива разумни хора, които турят всичко в ред и порядък. Те са и в Англия, и в Русия, и в Австралия, те са обсебили света. И вие, българите, мислите сега, че като се опълчите, ще ги победите. Не, не, те ще ви пометат! Сега тия хора там, в Европа, ви налагат контрибуция. Чудите се как да изплащате данъците. Роби ще станете! Животът се влошава. Българският лев колко спада? Един американски долар струва 150-160 лева. Е, какво ви очаква сега?
Българският народ за мен е еврейският народ. През големи страдания ще минат българите, понеже не чуха гласа на Господа.
Да приложим Любовта навсякъде! Аз говоря за всички, не щадя и себе си. Аз виждам българите в себе си. Едно време Христос каза на евреите: „Докога ще бъда с вас, да ви нося?“ Някой път си казвам: кой е крив тебе, не те накараха, сам дойде и искаше да помагаш. Свърши работата, няма какво да обвиняваш този и онзи.
Някои хора имат към мене неприятни чувства, но аз ще им се отплатя с Любов. Не само на тях, но на всички българи ще се отплатя според Великия Божи закон, закона на Любовта. Даром съм взел, даром ще дам.
Казвам: ние, хората на новото учение, трябва да се отличаваме не с нашата религиозност, не с нашата наука, не с нашата сила, не с нашата доброта, а с нашата Любов. Този е естественият път. Като добием тая най- малка величина, ние ще имаме вече особена култура, в която ще се влее новият живот. Ние сме минали по много други пътища, но сега ще минем по новия път - по пътя на Любовта.
Ако българите, както и всички останали народи се държат за Христос, велико бъдеще ги очаква.
Доколкото българите служат за благото на човечеството, дотолкова ще бъдат благословени. Живеят ли само за себе си, тежко им. (...) Работите на българите ще се оправят, когато служат първо на Бога, а после служат на себе си.
Ако българите ме питат как могат да се спасят, казвам им: приемете Христа в себе си, работете с Неговата Любов и Мъдрост в широк смисъл на думата, без никакви закони и ограничения. Ако очаквате спасението да дойде отвън, тежко ви и горко.
Вие търсите, къде е Христос. Аз Го виждам във всинца вас, защото никой друг не ви е довел тук, освен Господ.
И така, Христос е в България и между вас и с вас. Той е, който повдига българския народ. Един ден ще Го видите. Той ще ви се открие по-ясно. Той ще се открие така, както се е открил на Своите ученици след възкресението.
Един ден като ме срещнете, ще благодарите, че ви извадих от кръстопътя, на който бяхте застанали и ви показах правия път. Не мислете, че ще се освободите от мен. Един ден ние пак ще се срещнем и аз ще благодаря, че думите ми са паднали на добра почва и са дали плод. За нас не е важно кой какъв е, дали е българин, германец, англичанин или друг някакъв. За нас е важен човекът като душа.
Аз съм ви казвал най-хубавите думи. Няма човек в България, който да е казал по-хубави думи от мене. Това, което съм казал за Истината, има ли друг някой, който да е казал нещо подобно? Аз живея съобразно нея.
Ние чувстваме хубавите мисли на хората за нас като радост. А пък изменението на мнението им за нас, ние го чувстваме като скръб, имаш едно вътрешно неразположение. А пък ако сте сензитив, чувствителен, когато външният свят си измени мнението за българите в лош смисъл, ти чувстваш една тъга. И обратно, сега българите са по-весели, понеже външният свят почва да дава по- голяма цена на българите. И българите казват: „Пооправиха се малко работите. Има изгледи за подобрение на положението.“
Светията има най-красив образ. Не мислете, че светиите са с бради. Да не вземете да ме направите един светия? Някои казват: „На светия мяза той”. Те как разбират светията? Според някои светията е с хлътнали очи, с пожълтяло лице. Аз не обичам светии с хлътнали очи и с пожълтели лица. Те казват: „Очите му са хлътнали от много мислене”. Не, очите не потъват от много мислене. Аз обичам да говоря истината. За друг някой казват, че има дълбоки очи. Дълбоките очи и хлътналите очи са две различни неща. (...) Мнозина казват за мене, че съм имал дълбоки и замислени очи. Вие не познавате още. Аз съм светлината, която излиза от мене. Това съм аз. Аз съм животът, който излиза от мене. Аз съм силата, която излиза от мене, за благото на всички хора. Когато всички хора са будни, това съм аз. Когато всички хора са свободни, това съм аз. Когато всички хора мислят, когато всички хора чувстват, когато всички хора постъпват, това съм аз, това ме радва. Когато хората се ограничават, когато страдат, казвам: това не съм аз. Там, дето има страдания, това не съм аз. Там, дето има болести, там не съм аз. Нищо повече.
Аз не се боря да оставя име между хората. Какво ме интересува това име? Хората и без това не знаят истинското ми име.
Аз не искам да знаете кой съм. Искам да избегна това, защото познавам душата на българския народ и не желая да му създавам карма. Исус Христос се изяви на еврейския народ, но той не Го прие и си навлече карма. Ако не се разкривам, това значи, че искам да оставя народа да се развива по естествен път.
Един ден българите ще разберат, че съм им бил голям приятел. Но когато си замина, не искам никакви паметници и ако ми направят такива, ще ги разруша.
Любов иска Бог, да се обичаме всички като братя и сестри. Това са паметниците на бъдещето.
Единственото наследство, което ще ви оставя, то е: „Още по-блажен е онзи, който слуша Словото Божие и го изпълнява“.
Ако един ден българският народ се намери в затруднено положение, само моите думи ще го спасят. Вие можете да преустроите живота си само върху моите думи.
